Добре дошли

В далечната 1879 год. Когато София е обявена за столица, когато е създаден българския парламент, в едно малко селце, сгушено в полите на Странджа планина е основано училище. Лъчите на просветата озарявали и най- закътаните краища на млада, възраждаща се България. В надпреварата и жаждата за знания не остава назад и бедното селце Кайрякой. 

Една вечер гръмкия глас на селския глашатай оповестява благата вест на кайракчани, че в селото се отваря училище и от утре нататък всички деца от шест години нагоре да се пращат на училище да се учат – из летописната книга.

За училище е отредена стара турска къща. За първи учител е цанен от по видните хора на селото, поп Христо Димитров, свещеник в село Урумкьой.

Първите ученици, всички от шест до шестнадесет години, около 15 на брой са били в първо отделение. Всички момчета, нито едно момиче, в ония времена не е помислило, дори, да прекрачи прага на школото. В летописната книга са изброени имената на някой от първите ученици: Тодор Томов, Калуд Георгиев, Атанас Желев, Никола Стоянов.

През първата година децата изучавали 10 букви и числата от 1 до 10. На втората започвали да пишат срички и думички, да смятат до 10. Едва на третата година започвали да четат от буквара и продължавали да смятат от 1 до 10.

Дисциплината била сурова и строга. Учителят е наказвал за незнание на урока и за немирство. Наказателните мерки били различни - от мъмрене до бой с пръчка. Всичко е било в реда на първите поправителни мерки. „ Такава беше, в ония времена, образователната и възпитателна метода, която се ширеше в току що цъфналата народна школа в нашето село. Но каквато и да е била тя, какъвто и да бил нейният вдъхновител, първият учител, учениците му са благодарни, защото без нея те не биха се научили на четмо и писмо” четем в летописната книга.

1887 год.- учителят Христо Димитров напуска селото, на негово място е назначен Георги Проданов, а след него през 1890 год. Николай Топалов.

1891 год. - в селото е построена нова училищна сграда. След откриването й в нея се внасят първите чинове и черна дъска. В този период се разрешава вече и на момичета да посещават школските занятия.

1903 год.- в училището е назначен учителят Костадин Панов – първият учител с педагогическо образование. С неговото идване в школото се поставя нов ред и система за разпределение на учениците в отделенията, започва се водене на дневници, материална книга, входящ и изходящ дневник.

1906 год.- поради увеличения брой ученици, нараства нуждата от учители.Назначени са двама учители – Петър Петров и Корнелия Иванова – първата учителка в селото.

Прочети повече....